Превод на художествена литература – особености и похвати

превод на книги

Преводът на художествена литература е много по-сложен от превода на други жанрове, тъй като се занимава не само с езиков, но и с културен и социален трансфер.

Светът е глобално село и затова преводите от един на друг език увеличават както своя обем, така и своите източници. На преводачите се налага да актуализират своите умения както по отношение на езиковите, така и на социално-културните фактори, особено що се отнася до литературните творби. Голяма част от хората имат неправилното схващането, че процесът на превод е второстепенна дейност и е неоправдано голямо усилие, което обикновено се случва за сметка на неоснователно висока цена. За тяхно оправдание може да се каже, че дори професионални преводачи, които не са се занимавали с превод на художествена литература, могат да се учудят от дълбочината, с която трябва да се подходи към писмената творба. Като за начало, преводачът се нуждае от задълбочени знания по матерния и целевия език. Отделно от това, преводачът трябва да подходи към работата си с психологически похвати. В противен случай би настъпил хаос. Ако се отправи поглед към световната литература и нейните постижения, ще се окаже, че романистите допринасят много по отношение на схващането и осмислянето на живота.

Превод на романи

Превеждането на романи на друг език става чрез старание и усилия. Сам по себе си романът е уникален по своите характеристики и потенциал. Затова и преводачът трябва да има задълбочена представа за характеризирането на образите, развитието на сюжета, поведенческите модели, възникващи от социално-икономическите условия на съответния период. Героите са неразривно свързани с времевата и тематичната структура на романа. Всички тези фактори са пряко следствие от предпочитанията и мненията на автора. Изграждането на литературните герои е плод на внимателното наблюдение от страна на романиста. Докато превежда романа, преводачът е отговорен да пресъздаде трудностите на героя, натоварени с определено преносно значение, и да ги направи разбираеми за читателите на матерния му език. Той трябва да вземе предвид настроението, душевното състояние на образа, както и начина на говорене. В тази връзка преводачът трябва да бъде много съобразителен при избора на думи, с които героите на произведението си служат. Не бива езикът да става пречка за схващането на еволюционните етапи, през които преминава един герой.

Времево-пространствената ситуация, в която се развива литературното действие играе важна роля за създаването на атмосфера, тон и настроение на романа. Тя се променя в зависимост от националността, езика, чертите на характера и т.н. Обстановката също така е пряко или косвено свързана с героите и техните действия и пориви. Тя прави логическата връзка между образите и атмосферата и дава възможност за съществуването и вдъхването на живот на характерите. Като цяло преводачът трябва да има ясна представа за историята, културния контекст и социалната значимост на обстановката, пресъздадена в романа. В някои романи дори мимолетните описания добавят красота към цялостната атмосфера. Често някои преводачи пропускат важността на времево-пространствената ситуация на действието и по този начин допускат неточности в процеса на превод.

Езикът е лепилото, което споява героите и обстановката в романа. Докато превежда диалозите, преводачът трябва да пресъздаде настроението на героите, които провеждат разговора. Трябва да се обърне внимание и на използването на препинателните знаци за да се предаде правилната емоционалност. В противен случай това ще засегне цялата структура на диалога или пък най-малкото важни части от него биха станали неразбираеми за читателите. Процесът на превод изисква яснота в изразяването. Значение в това отношение имат общите литературни знания, с които разполага преводачът. Част от диалозите могат да съдържат разговорен език или диалект. Докато го превежда, професионалистът трябва да разпознава разговорната употреба на езика в тази страна и да се увери в значението му според контекста.

Понякога текстът дава възможност на автора за прилагане на интертекстуалност, което е вмъкването в текста на романа на части от други произведения или писмени източници, които често се характеризират с различен стил и настроение. Затова преводачът трябва да е нащрек и да вниква в четивото, подобно на литературен критик. Често вникването и изясняването на отделни текстови отрязъци задава логическата последователност на романа и трябва да се предаде правилно. Само тогава преводът става толкова добър, колкото и творбата в оригинал.

Както ясно се вижда, преводът на художествена литература, и в частност на романи, изисква от преводачите много по-голямо вникване в образите и цялостно разбиране за литературната творба. Правилният превод до голяма степен зависи от правилното впечатление, затова и работата върху такива текстове е по-специфична и емоционално натоварена от преводите на нехудожествена литература. Не случайно следването в специалност филология включва литературна критика като задължителна дисциплина. Ако можем да ви бъдем полезни по отношение на превод на литературни текстове, моля посетете нашата страница за преводи и се информирайте за възможностите, които могат да ви дадат нашите преводачи.