Как лесно да научим немски – 6 опорни точки

немски мъж с бира

6 причини да смятаме немския за по-лесен, отколкото си мислите

Да се учи немски е по-лесно отколкото някой би могъл да си помисли. Може би сте чували, че той е труден за изучаване, или може би сте чели оплакванията на Марк Твен за безкрайно дългите сложно-съставни думи, които не могат да бъдат намерени в речника. Може дори да сте изпитали на гърба си неволите в опитите си да научите немски език сами. Това вероятно не е само Ваше мнение, но помислете за следното: Трудно е относително понятие. И за всяко нещо, което е трудно в немския всъщност има някои трикове, които улесняват изучаването му. Всъщност много от тези трикове могат да бъдат от полза за учащите, независимо от техния роден език.

1. Немският език има фонетичен правопис.

Произношението на немските звуци е предвидимо според това какво е написано. След като се научат кои букви или комбинации от букви, които имат специфично произношение в определен контекст, ще знаете как да произнасяте правилно новите думи, без изобщо да сте ги чували или да сте запомнили как звучат.
Освен това повечето от звуците на немски език вече са познати, защото ги има много подобни и в българския. Всъщност най-неприятният вариант за учене на език е да не се пишат всички букви в думата, както е в арабския например.

b = [b] и d = [d] baden (баден) – дума с подобно звучене = бадем
k = [k] и t = [t] и f = [f] Kartoffel (Картофел) – картоф

Обикновено има само няколко по-сложни звука, които трябва се овладеят, но и те са лесни за възпроизвеждане, като се ползват лесни съвети относно отварянето на устата като за един, и произнасянето на друг звук. Трудните звуци са гласните с умлаут ä, ö, ü , но те могат лесно да бъдат научени с упражнения по произношение. Като цяло лесният правопис позволява да се гледат безпроблемно немски филми със субтитри, което е много полезно за ученето.

2. Всички съществителни имена се изписват с главни букви.

По този начин в изречението става по-лесно да се разбере кой кой е, и да се отделят съществителните от другите части на речта. На немски можете лесно да идентифицирате и частите на изречението, тъй като подлогът и допълненията обикновено са написани с главни букви, също както се пишат имената на хора и географски обекти. Немският правопис е променян няколко пъти в историята на езика, но това правило е запазило своята валидност и до днешни дни.

3. Немският език има едно сегашно време.

Много езици имат повече глаголни времена, изразяващи действия в настоящето или в миналото. Освен простото сегашно време, има и продължителното сегашно, а при миналите времена нещата стават и още по-сложни. На немски език има само един начин за изразяване на сегашни действия – със сегашното време, което дори може да изразява и бъдеще.

4. Сегашно време за изразяване на бъдещи действия.

Немският език има и сложно бъдеще време, но немските говорители по-често използват настоящото време, когато говорят за бъдещето. В повечето случаи може да се мине без изобщо да се използва сегашното време за изразяване на бъдещи действия.

5. Миналите времена са взаимно заменяеми

В немския има само два вида минало време, отговарящи на нашето минало свършено време. Те са взаимно заменяеми и като цяло може да се ползва само едното, или това за което се сещате в момента. Това прави говоренето в минало време много по-безпроблемно и приятно отколкото например в английския.

6. Сродните думи са лесни за разпознаване.

Един от начините, по които немският създава нови думи, е чрез добавяне на префикси или суфикси към други думи или корени от други думи.
Например, от корен на глагола spielen (spiel), за да играем, можем да направим съществителните das Spiel (игра) и der Spieler (играч), прилагателното spielerisch (игриво) и глагола verspielen (проигравам). От прилагателното neu (ново) можем да образуваме прилагателното neulich (скорошно), глаголът erneuern (да обновявам, обновявам) и съществителните умират Neuheit (новина, новост) и die Ereuerung (обновление).
Понякога новите думи се извличат от видоизменени корени. Например, ако знаем основните части на глагола gehen (ging, gegangen), по-лесно разпознаваме неговия афинитет с der Gang (ходене, походка). Глаголът verstehen (verstand, verstanden) служи за думата Verstand (разум).

Ако желаете да се потопите в изучаването на този така познат и в същото време толкова нестандартен европейски език, моля посетете нашата информационна страница.