Къде е мястото на глагола в немския?

ГЛАГОЛЪТ Е НА ВТОРО МЯСТО, НО…
немски глагол

Необичайният (краен) словоред в немския език

Едно от най-спъващите лесното усвояване на езика явления в немския е именно словоредът, и най-вече финалното положение на спрегаеми и неспрегаеми глаголни форми. Често в края на изречението се струпват до три инфинитивни форми, предизвиквайки главоболия за курсиста, и може би това е причината някои учащи се да смятат, че това е език с краен словоред, в който от време на време слагаме глагола на второ място. Класическата граматика твърди нещо друго, но тук ще защитим и клетия курсист, чиито наблюдения също не могат да бъдат наречени грешни, като кажем, че Генеративната граматика защитава неговата гледна точка и обясним защо.

Науката, която изучава словореда се нарича синтаксис, и тя твърди, че в немският език по правило имаме следната поредност на части от изречението:  Подлог – Сказуемо – Обекти

Peter gab der Oma das Buch.

Петър даде на бабата книгата.

До тук всичко е както го познаваме и в българския, и в други индогермански езици, като английския например. В главното изречение това е стандартна подредба и тя бива нарушавана само от разместването на подлог с друга част с цел поставяне на едното или другото във фокуса на изказването:

Der Oma gab Peter das Buch. (nicht dem Opa)

На бабата даде Петър книгата. (не на дядото)

Освен главни изречения, в немския се ползват голям набор от подчинени изречения, които обикновено биват въвеждани от подчинителни съюзи (свързващи думи между главното и подчиненото изречение). Те от своя страна трябва да се различават от съчинителните съюзи, които свързват две главни изречения:

Peter gab der Oma das Buch, denn sie lest ihm ein Märchen vor.

Петър даде на бабата книгата, понеже тя ще му чете приказка.

Подчинителните съюзи от своя страна изпращат глагола в края на подчиненото изречение:

Ich gehe heute nicht zur Arbeit, weil ich krank bin.

Аз днес няма да ходя на работа, защото съм болен.

Чисто като бройка съотношението на съчинителни спрямо подчинителни съюзи е някъде 1 към 4, или 75% в полза на подчинителните. Що се отнася до употребата в ежедневната реч, смело може да се твърди, че употребата на подчинителни съюзи и с това на крайния словоред  в подчинените изречения надвишава 85 %.

Не само съюзите, но и редица други граматични форми предизвикват явлението краен словоред в съвременния немски, и то в главните изречения, които както вече отбелязахме имат стандартно отредено второ място за главния глагол. Това се случва например при наличието на делима представка или  модален глагол:

Peter will das Buch nehmen.

Петър иска да вземе книгата.

Подчинените изречения с краен словоред са дотолкова „влиятелни”, че ако бъдат поставени пред главното изречение, предизвикват разместване на словореда в него, притегляйки спрегнатия глагол към себе си:

Weil ich krank bin, gehe ich heute nicht zur Arbeit.

Понеже съм болен, няма да ходя на работа.

В заключение може да се каже, че традиционно немския език бива приеман за език със стандартен словоред с глагола на второ място, след подлога. Истината обаче е, че дори тази подредба да бъде приемана за стандарт в рамките на главното изречение, това рядко предпазва говорещите го чужденци от опасността да забравят да споменат някои части от глаголи или често и цели глаголи, който е нужно да се появят на последно място. За да се предпазите и вие, не се колебайте да се запише в нашите курсове по немски.