Защо в немския има три рода?

родове в европейските езици

Значение и употреба на род и определителен член в съвременния немски език

В немския език има три рода – мъжки, женски и среден, които стават видими чрез определителните членове на съществителните – der, die, das. Това не важи за голяма част от другите европейски езици, и особено за романските езици, като Испански, Френски и Италиански, където съществуват само два рода – мъжки и женски. Английският, който е нещо като първи братовчед на немския, е имал три рода в далечното минало, но ги е загубил с времето. В немския език обаче те са останали и са се затвърдили, като до голяма степен граматическия род няма нищо общо с пола на съществителното.

Смята се че индоевропейските езици имат общ прародител – Индоевропейският праезик. Той вероятно е съществувал преди 3 хилядната година преди новата ера и според реконструкциите в него са съществували два рода, които са различавали одушевени и неодушевени предмети чрез родове. По-късно, когато индоевропейските езици са се диференцирали един от друг, някои от тях са въвели употребата на мъжки и женски род само за одушевените съществителни. Средният род е останал за обозначаване на неодушевени съществителни имена. В немския, освен това, се е обособил и член за обозначаване на множествено число.

В днешни дни функцията на родовете е почти изцяло граматична. На първо място те са маркери за граматичната категория определеност. Тази граматична категория е универсална и в българския я разпознаваме по определени окончания, наречени членуване – мъж – мъжът, жена – жената. В немския нямаме такива окончания и за отбелязването на някое съществително като вече познато или споменато, използваме именно определителните членове.

Определителните членове в немския играят важна роля при маркирането на падежите. Тъй като падежните окончания на съществителните са отпаднали от употреба, с изключение на окончанието в Родителен падеж (Genitiv), падежите биват маркирани чрез промяната на определителните членове.

Определителните членове в съвременния немски език са със задължителна употреба при някои имена на реки и държави. В разговорния немски все повече навлиза употребата им и пред малките имена на хора. По правило собствените имена в немския би трябвало да се употребяват без член, но съвременният немски все повече развива тенденция да поставя определителен член пред лични имена. Ползва се предимно ако говорещият желае да постави особен акцент върху споменатия човек, като употребата на определителния член не се счита за нещо обидно.

За повече информация относно немския език, моля посетете нашата информационна страница.